ОБЩИНА МОНТАНА

Република България



История

Град Монтана, областен център в Република България, има древна история. Съвременният град носи името на римския град Монтана (Montana), в пределите на провинция Долна Мизия, който процъфтява на брега на р.Огоста през ІІ–ІV в.сл. Хр. Писмените извори за историята на това селище са епиграфските паметници от римската епоха, открити в Монтана и областта.
Следите от поселищен живот в района датират от праисторически времена. В най-долните културни пластове на крепостта Монтана, на хълма “Калето” са разкрити следи от жилища от каменно–медната епоха (V–ІV хил.пр. Хр.). През І хил.пр. Хр.тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. Останките от предримска крепостна стена под нивото на голямата крепостна кула са със запазена дебелина повече от 1 метър.
В земите на днешния български Северозапад римляните установяват своята власт в края на І в. пр. Хр. Стратегическото и икономическо значение на района, с център днешния град Монтана, с рудните си залежи и особено с възможностите за добив на злато по реките Огоста и Златица, е оценено високо от завоевателите. Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І–ІІІ в. Римската власт полага особени грижи за района с поддържането на пътищата и използването на повечето заварени тракийски крепости. Осигурено е постоянното пребиваване на военни части. Първата известна военна част от І век на лагер в Монтана е една cohors Sugambrorum (Сугамбрийска кохорта). От първата половина на ІІ до средата на ІІІ в. в епиграфските паметници от Монтана е отразено засиленото присъствие на военни лица от вексилации на І Италийски и ХІ Клавдиев легиони, през първата половина на ІІІ в. е стациониран numerus civium Romanorum, а около средата на века и cohors III Collecta (ІІІ Сборна кохорта).
Около военния лагер (praesidium) споменат за първи път в надпис от 134 г. и древното светилище при извора, в подножието на хълма, се развива селище, което в 160 – 161 г. получава статут на град с ранг на муниципий (municipium) със своя територия (regio Montanensium) от Стара планина до Дунав. Муниципиум Монтана управлява значителна административна територия със силно изразено военно присъствие. Златодобивът изисква добра охрана и добре развита пътна мрежа. Освен злато, в планинския район на Монтана се добива още сребро, олово и желязо. В градския център съществува и работилница (officina).
Името на селището е известно от няколко епиграфски паметника от ІІ и ІІІ в.. То се свързва етимологически с mons – планина и montani – планинци. Според едно от становищата за произхода му, то може би е получено по името на римска военна част cohors Montanorum установена на лагер през втората половина на І в., от която няма преки сведения и документирано присъствие или се дължи на географското положение пред Стропланинската верига, според друго – може да се обвърже с хълма, в чието подножие в по-стари времена функционирало светилището и били практикувани предримски култове.
Административният,стопански и културен разцвет на града е прекъснат от готските нашествия в средата на ІІІ в. Изградена е крепостта на Монтана. След административните промени в края на ІІІ в. е създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария, а значителен градски център във вътрешността остава Монтана.
Развитието на градския живот, като ново културно явление е свързано и с процъфтяването на поземлените имения на муниципалната аристокрация в близката околност на Монтана. От края на ІІІ до средата на ІV в. е времето на особено интензивен стопански живот на земеделско–занаятчийските имения, наречени вили, както и на самия град, съвпадащ с общия подем около управлението на император Константин Велики.
Монтана е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия извор, в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха и вероятно е най-значителното в района. Главните божества в светилището на Монтана са Диана – “Покровителка на Монтана” и Аполон, но в духа на античната традиция в него са почитани и култовете на Юпитер, Дионис, Силван, Ескулап, Хигия, Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Марс, Митра, нимфите на извора и др. Великолепните мраморни скулптури на богове и богини, оброчните плочки и надписите са дарове от военни и цивилни лица, високопоставени сановници и обикновени граждани–поклонници от най–широк социален спектър.
Светилището и вилите са разрушени в края на ІV в. след новата вълна от готски нашествия. Животът в селището и крепостта продължава затихващо до VІ в., когато Монтана е сполетяна от участта на много други селища в днешна Северна България, които са разрушени от авари и славяни.
През Средновековието и в периода на Османското владичество селището, изградено върху развалините на римския град, носи славянското име Кутловица. През Втората Българска държава е епархийски център. В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност Жеравица по време на Чипровското въстание през 1688 г. Днес, централният площад на Монтана носи името “Жеравица”.
След Освобождението през 1878 г. селището бързо се разраства. През 1891 г., за втори път в своята история, получава градски статут. Указът е подписан на 2 декември 1891 г.от тогавашния български княз Фердинанд, а градът получава неговото име. В следващите години гр.Фердинанд се превръща в околийски център, пазарно средище на този селскостопански район, бележи културен напредък и има активен обществено – политическият живот. Град Фердинанд е известен в новата история на България с участието си в Септемврийските събития през 1923 г.
В периода 1945 – 1992 г. градът се нарича Михайловград, на името на Христо Михайлов (1893 – 1944), политически функционер на БКП, който е един от ръководителите на въстанието през септември 1923 г.
Постановлението на Министерския съвет за преименуването на града от Фердинанд в Михайловград носи дата 1 март 1945 г. Михайловград постепенно се превръща в модерен за времето си град, със свой облик и място в живота на България – първо като околийски, после като окръжен и областен административен център.
От 1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически известно име – на древното селище от римската епоха – Монтана, неразделна част от модерната история и културната традиция на днешния град.

 

СЪБИТИЯ

Важни събития, свързани с историята на Монтана
29 г. пр. н. е.  – Римляните завладяват Северозападна България и създават провинция Мизия.
26-27 г. от н. е.  – Установената по нашите места I Сугамбийска военна кохорта взема участие в потушаването на тракийско въстание.
134г. от н. е.  – За пръв път се споменава името на военния лагер като Монтан(орум) президиум, т.е. „Стражеви пост на планинците“.
Около 159-161 г.  – Крайлагерното селище Монтана (цивитас Монтаннензиум) получава статут на град и център на регион.
1449 г.  – Датировка на най-стария известен ни засега запис на името Кутловица (макар че селището е възникнало не по-късно от VI – VII век).
1688 г., Септември  – Градчето Кутловица е разрушено и опожарено по време на Чипровското въстание.
1811 г.  – През Голема Кутловица преминава английският пътешественик Джон Галт.
1869 г.  – През селището преминава унгарският пътешественик Феликс Каниц.
1871 г.  – В с. Мала Кутловица се отваря първото училище, в което учат и деца и децата от Голема Кутловица.
1872 г., края на Август  – През Голема Кутловица, на път от Враца за Лом, минават Васил Левски и Мито Анков.
1877 г., 21 Ноември  – Руските войски на полк. Притвиц освобождават Голема Кутловица.
1878 г., 17 Октомври  – През Голема Кутловица, на път от София за Лом, преминава княз Александър Дондуков.
1879 г., 14 Януари  – В селището е открита първата пощенска станция.
1879 г., Май  – Осветена е черквата „Св. св. Кирил и Методий“ (всъщност приспособена стара джамия).
1879 г., 17 Септември  – През Голема Кутловица минава княз Александър Батенберг, тръгнал за Букурещ по покана на крал Карол.
1880 г., есента  – В Голема Кутловица е открито първото начално училище (I отделение) с учител Андрей Попов от Бели мел.
1880 г.  – Започва работа Кутловския мирови съд с първи съдия Иван Стоянов.
1882 г., Април  – Към Кутловската пощенска станция започва работа и телеграфна служба.
1883 г., есента  – Основано е първото читалище в Голема Кутловица.
1883 г.  – Чешкият учен Константин Иречек посещава Голема Кутловица.
1884 г., Септември  – Слага се начало на прогимназия (I клас) в Голема Кутловица.
1888 г.  – Назначен е първият лекар в селището след Освобождението – д-р Торосян, завършил в Цариград.
1891 г., 2 Декември  – Издаден е указ от княз Фердинанд, с който се утвърждава решението на Народното събрание за преименуването на село Голема Кутловица в град Фердинанд.
1893 г.  – Открита е Фердинандската държавна болница.
1894 г., 24 Май  – Възстановено е градското читалище „Разум“.
1896 г.  – Построена е сграда за основно училище „Неофит Рилски“.
1896 г., Май  – В дома на адвоката Иван Стоянов (Дормидолски) гостува народният поет Иван Вазов.
1897 г., Юли  – Поставено е началото на Пожарна команда в града.
1897 г.  – Изготвен е окончателният градоустройствен план на гр. Фердинанд.
1898 г., 14 Октомври  – Осветена е новопостроената черква „Св. св. Кирил и Методий“.
1901 г.  – Построен е солиден дървен мост над р. Огоста.
1903 г., 20 Юли  – Излиза първият брой на в.“Ръководител“, с който се слага началото на периодичен печат в гр. Фердинанд.
1905 г.  – Създадено е Фердинандското околийско инженерство.
1906 г.  – В града е създаден Смесен работнически синдикат.
1907 г., 26 Юли  – Общинският съвет купува историческата сграда на адвоката Иван Стоянов (Дормидолски) за нуждите на общинското управление.
1907 г., 1 Ноември  – Открита е агенция на Българската народна банка.
1912 г.  – Създадено е Фердинандското държавно агрономство.
1912 г  – Създава се Фердинандската гара на линията Бойчиновци – Берковица.
1915 г., Юни  – Започва работа по водоснабдяването на града.
1915 г., Септември  – Открива се непълна гимназия (IV клас) в града.
1920 г., 21 Декември  – Открит е първият телефонен пост в града и са назначени първите телефонисти.
1921 г., 15 Май  – Основана е Популярната банка в гр. Фердинанд.
1921 г., Септември  – Открито е Практическото търговско училище в града с директор Христо Баджаков.
1922 г., Септември  – Създадено е начално училище „Христо Ботев“.
1922 г.  – Слага се началото на футбола в града, като се основават две дружества.
1923 г., 23 Септември  – От Калето над крада комсомолецът Иван Пейчев дава сигнал за Септемврийското въстание.
1923 г., 24 Септември  – В сградата на Народната банка в града се установява Главният революционен комитет и поема ръководството на въстанието. В него влизат В. Коларов, Г. Димитров и Г. Генов.
1924 г., 29 Декември  – Започва да излиза седмичният вестник „Наше слово“, най-значимият вестник в гр. Фердинанд. Негов собственик и редактор е Панайот Григоров.
1926 г., 15 Октомври  – В гр. Фердинанд, в читалищния салон, е направена първата кинопрожекция в града.
1927 г., 2 Октомври  – Извършено е освещаване на читалищното кино.
1927 г., есента  – Към читалището се създава духов оркестър, който свири по време на прожекциите на немите филми.
1928 г., 16 Септември  – Начало на редовно електрическо осветление.
1929 г., 14 Декември  – Никола Сапунджиев регистрира електрическа централа за осветление и електромотори.
1931 г., Юни  – Започва строителството на Черния мост над Огоста, което се извършва с железобетон и камък.
1931 г., 1 Октомври  – Открива се Държавно девическо практическо домакинско училище „Княгиня Мария Луиза“ с директор Камена Христова.
1933 г., Април  – На първия ден на Великден в местността Пчелина е открит паркът „Цар Борисова спирка“.
1933 г.  – Започва изграждането на градската градина, намираща се край площад „Ал. Константинов“.
1934 г., 20 Юни  – Положен е основният камък на читалищната сграда, запазена и до днес.
1934 г., Декември  – Към Фердинандската болница в открит тубдиспансер.
1934 г.  – Към читалището е създаден любителски джаз-оркестър.
1935 г., Октомври  – Общинският съвет приема проектите на художника Никола Антонов за герб и знаме на града.
1935 г., 13 Октомври  – В града се установява на гарнизон войскова част.
1936 г., 21 Юни  – Основан е Районният кооперативен съюз „Огоста“.
1936 г.  – Създадена е памуко-текстилна фабрика в града.
1937 г., 18 Юли  – Откриване на градската градина „Княз Симеон Търновски“.
1937 г., 7 Ноември  – Открито е Държавното допълнително занаятчийско училище с директор Дончо Трашлиев.
1938 г., 6 Ноември  – В местността Жеравица е открит паметник в чест на героите от Чипровското въстание.
1939 г., 18 Септември  – Министърът на земеделието Иван Багрянов посещава Фердинанд.
1939 г.  – Построена е каучукова фабрика „Българска бата“, собственост на братя Георги и Стефан Лукови.
1940 г., 10 Февруари  – Открита е околийската кооперативна болница с 30 легла.
1942 г., 3 Юни  – От падналите обилни дъждове приижда р.Огоста, като събаря около 70 къщи и отнася Иваново село.
1944 г., 29 Април  – В пивница „Мадленка“ е извършена партизанска наказателна акция над полицейския началник Ст. Светозаров и депутата Г. Ленков.
1944 г., 18 Септември  – В града влизат първите части на Съветската армия.
1944 г., 7 Ноември  – ОК на Отечествения фронт взема решение гр. Фердинанд да бъде наречен на името на Христо Михайлов.
1944 г., 8 Ноември  – Временната общинска управа обсъжда решението на ОК на ОФ за преименуването на града и го приема единодушно, а веднага след това митингът по случай пренасянето на тленните останки на Хр. Михайлов в градската градина одобрява предложението и по-нататък – макар и неофициално – градът започва да се нарича град Христо Минайлов.
1944 г., 8 Ноември  – Гимназията в града е разделена на две – мъжка и девическа.
1944 г., есента  – Излиза от печат книгата на Стоян Марков – „Град Фердинанд“, отпечатана в гр. Лом.
1945 г., 31 Януари  – Министерството на народната просвета утвърждава името на града не като Град Христо Михайлов, а като Михайловград.
1945 г., 1 Март  – С постановление на Министерският съвет ( публикувано на 13 Март ) град Фердинанд официално се преименува на Михайловград.
1946 г., 25 Март  – Временната общинска управа приема четиригодишна програма за развитието на Михайловград.
1946 г., Септември  – В града е създадена вечерна гимназия.
1948 г., 27 Август  – Основана е занаятчийската кооперация „Занкооп“.
1948 г., 27 Октомври  – Учредено е градското ТКЗС.
1950 г., 15 Февруари  – Създадено е МТС, предназначено за ремонт и поддържане на селскостопанска техника.
1950 г., 5 Юни  – На 110-годишна възраст умира опълченеца от града Атанас Зерийски.
1951 г., 21 Февруари  – Поставя се началото на радиотранслационния възел в Михайловград.
1952 г., 1 Септември  – В града е създадено УТР № 12, прераснало по-късно в машинен техникум.
1953 г., 23 Септември  – Открит е Музеят на Септемрийското въстание.
1954 г., 28 Април  – Излиза първият брой на в.“Септемврийско слово“ с гл. редактор Янко Бобов.
1955 г., 3 Март  – Създадена е Детска музикална школа в града.
1955 г., Ноември  – Открит е паметникът на Христо Михайлов.
1957 г., 30 Юни  – Изграден е пак „Огоста“ над града.
1957 г., 1 Септември  – УТР № 12 прераства в Техникум по машиностроене „Г. Димитров“. Директор е Симеон Момчилов.
1959 г., 1 Септември  – Създадено е Второ основно училище „Никола Въпцаров“.
1959 г., 1 Октомври  – Сложено е началото на бъдещия акумулаторен завод „А. Стоянов“.
1959 г., 29 Декември  – Към Михайловград са присъединени селата Мала Кутловица и Кошарник.
1960 г., 1 Септември  – Открито е училище по сградостроителство.
1961 г., 5 Май  – Създаден е първият завод в града – „Електроакустика“ с директор Рангел Желязков.
1962 г., 1 Януари  – Създаден е завод „Мир“ – предприятие за машиностроене, а също така и Самолетното предприятие.
1962 г., 11 Август  – Създаден е техникумът по електротехника „Хр. Ботев“ с директор Симеон Момчилов.
1962 г., 1 Септември  – Открито е Трето основно училище.
1962 г.  – Учредена е Окръжна група на художниците със секретар скулптора Георги Апостолов.
1963 г., 1 Януари  – Създаден е Окръжният държавен архив с началник Георги Йорданов.
1963 г., 13 Септември  – В града гостуват космонавтите В. Биковски и В. Терешкова.
1963 г., 23 Септември  – Открит е паметникът на септемврийци в центъра на града.
1963 г., есента  – Създаден е драматичният театър в Михайловград.
1965 г., 3 Април  – Направена е първата копка на язовир „Михайлодград“.
1966 г., 1 Юли  – Създаден е завод „Аналитик“ в града.
1970 г., 1 Септември  – Открита е Немска езикова гимназия.
1970 г., лятото  – Започва работа Камгарната предачница, бъдещият завод за камгарни прежди „Монтана“.
1971 г., 18 Юни  – Открит е клубът на културните дейци в града.
1971 г., 7 Септември  – Започва работа заводът за фитинги.
1972 г., 21 Март  – Учредено е окръжното дружество за разпространение на научни знания „Г. Кирков“.
1973 г., 1 Януари  – Започва работа държавната печатница с пръв директор Л. Джамбов.
1973 г., Януари  – Създаден е заводът за подова керамика.
1973 г., 23 Септември  – В Михайловград се провеждат националните тържества по случай 50-годишнината на Септемврийското въстание.
1973 г., есента  – В града се установява да живее Дико Илиев, знаменит композитор, диригент и музикален педагог.
1974 г.  – Създадена е Окръжна художествена галерия „Кирил Петров“.
1975 г., 18 Февруари  – В клуба на културните дейци се организира тържествено честване на 77-годишнината на Дико Илиев, композитор, диригент и музикален педагог. За личността и делото на юбиляра говори Никола Намерански.
1976 г., 18 Април  – В клуба на културните дейци е уредена вечер, посветена на 80-годишнината от рождението на артиста и писателя Стефан Савов, роден и отрасъл в нашия град. За делото му слово произнася писателят Недялко Месечков.
1984 г., 30 Ноември  – На 87-годишна възраст умира народният композитор Дико Илиев. На погребението му, съгласно предсмъртното му желание, духовият оркестър свири марша „Сливенци при Драва“ и „Дунавско хоро“.
1985 г., 4 – 7 Юни  – В града се провежда Седмият международен симпозиум по проблемите на фолклора, в който наред с представителите на 14 държави от цял свят, участват и местни изследователи.
1987 г., Август  – Съгласно решение на Народното събрание за ново административно-териториално деление на страната, Михайловград става център на област, образувана от трите окръга – Врачански, Михайловградски и Видински.
1991 г., 17 Август  – В града се учредява Комитет „Васил Левски“ с председател Траяна Ценова.
1991 г., 15 Ноември  – Организирано е юбилейно честване на 100-годишнината от обявяването на Кутловица за град.
1991 г., 15 – 16 Ноември  – Провежда се научна конференция „Михайловград – култура и история“, посветена на 100-годишнината на града.
1992 г., 24 Юни  – В Михайловград е учреден Клуб на краеведите с председател Стефан Стефанов, учител по български език.
1993 г., Януари  – С указ на президента на Република България градът се преименува от Михайловград на Монтана.
1995 г., 5 май  – В центъра на гр. Монтана е открит паметник на падналите във войните жители на града.
1995 г., 23 Септември  – Радиостанцията на „Огоста медия“ започва редовни предавания в ефир за региона.
1995 г., 20 Ноември  – В града се учредява Клуб „Христо Ботев“ – председател инж. Иван Борисов, секретар – Йордан Георгиев.
1997 г., 18 Януари  – Телевизионният център на &bdq